|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поръки на болен войвода по кончето му
Листна се гора, разлистна,
еднинко дърво остана,
под него лежи млад Стоян,
милничък Стоян, болничък,
няма кой да го погледне,
водица да му подаде...
До него седи конче му,
Стоян на конче думаше:
- Моли се, конче, на Бога,
да стане лято кишовно,
да стане зима дъждовна,
та да ти юзда прогние,
та да се, конче, отвързеш,
та да си идеш у дома.
Ако излезе булче ми,
високо държи главата,
да не ти хване юздата,
че тя ти не знай пахата,
че ще те, конче, продаде
за пусто бяло белило
и за кадън червило.
Ако излезе майка ми,
долу си държи главата,
тя да ти хване юздата,
че тя ти знае пахата,
на пазар ще те закара,
скъпо ще да те продаде!
Върбово, Харманлийско; хороводна (СбНУ 61/2001, № 289 - "Болен
войвода поръчва на кончето си да се върне при майка му - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|