* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Димчово конче хранено,
хранено, та неяздено.
Сега го Димчо оседла,
със сини го седла оседли,
с жълти го юзди препаса
и се на конче възметна,
право в горица отиде.
Кога ми тамка отиде,
Димчо се болен разболя
и си на конче думаше:
- Моли се, конче, на Бога,
да е година дъждовна,
дъждовна, още ветровна,
да ти юлара прогние,
па терай бърже -
у дома да отидеш,
кога излезе майка ми,
горе глава да вдигаш,
надолу стреляй очите,
юлара да не ти стигне.
Ако излезе любе ми,
надолу глава навеждай,
юлара да ти улови
и в обора да те заведе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013