* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Мирчо ле, Мирчо, Демирчо!
Разболял се е Демирчо
в оная гора зелена,
нямало никой при него -
от едно конче башкаса.
Мирчо на конче думаше:
- Конче ле, мойо хранено,
моли се, конче, на Бога
да духнат бели ветрове,
да ливнат силни дъждове,
да стане година кишовна,
кишовна, конче, дъждовна,
юларя да ти изчури,
да тръснеш, да се откънеш,
право във село да идеш.
Ако излезе булня ми -
горе си държи главата,
тя ти не знае пахата;
на пазар ще те закара
и ще те, конче, продаде
да купи бяло белило
и още църно пишило.
Ако излезе майка ми -
долу си държи главата,
че тя ти знай пахата;
на пазар ще те закара,
та ще те, конче, продаде;
да купи всичко всякакво,
Мирча за душа да даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013