* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Димо ле, Димо юначе!
Разболял са е млад Димо,
самичек в гора зелена
и при водана студена.
Никой при него немаше,
от едно конче хранено,
хранено, та неяхано,
за десна ръка вързано,
вързано, пайваносано
със копринени пайвани,
със зелени ми гайтане.
Димо на конче говори:
- Коньо льо, коньо хранена,
дейно си много гледало,
още ме мало погледай,
доде се с душа разделя,
та па се, коньо, йотвържи,
та иди, коньо, та паси,
синьо си седло додери,
сребърна юзда покъсай,
та че ми иди, коньо льо,
на наши равни дворове,
с ясни си гласи извикай,
зам да излезе майка ми.
Яко излезе майка ми,
ниско си държи главана,
високо гледай с очине,
дано те хване майка ми,
дано те, коньо, продаде,
да храни дребни сираци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013