|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поръки на болен войвода по кончето му
Разболял ми се млад Стоян
на връх на Стара планина.
Нямало никой при него,
сал едно конче хранено (2)
и една крива тояга.
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, вихрогонче ле,
ти моли Бога, кончо ле,
да е година кишовна,
кишовна, още дъждовна,
пайвани да ти окапят, (2)
право по дома да идеш.
Със дясно краче почукай,
със ясно гласче повикай.
Ако излезе булката,
горе си, кончо, глава дръж,
булката да те не улови,
че ти цената не знай,
евтино ще те продаде
заради бяло белило, (2)
заради турско червило.
Ако излезе мама ми,
долу си, кончо, глава дръж,
мама ми да те улови,
че тя ти цена знаеше,
скъпичко ще те продаде,
ще изхрани дребни сираци.
Волов, дн. Панайот Волово, Шуменско; инф. преселн. от Православен,
Чирпанско; хороводна (СИБ 2, № 1070 - "Болен юнак изпраща коня си у дома").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|