* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Разболял ми се млад Стоян
помеж две гори зелени,
помеж две води студени,
помеж два остри багуря.
Няма постелка и покривка,
зелена трева - постелка,
бял мермер камък - възглавка,
синьо му небе - покривка.
Няма кой да го погледне,
водица да му донесе,
сенчица да му направи.
А над глава байрак увиснал,
на байрак конче вързано,
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, вихрогонче ле,
ти моли Бога, конче ле,
таз година да е дъждовна,
дъждовна, още кишовна,
да ти пайвани прогният,
до дома конче да идеш,
на нашите чемшир порти,
с дясно си краче почукай,
с тънко си гласче изцвили.
Ако излезе, конче ле,
моята стара майчица,
горе си вдигай главата
да те за юзда не хване,
на мернез да те закара,
скъпичко да те продаде,
с твойте пари, конче ле,
тамян и восък ще купи,
ще купи, да ме прикади...
Ако излезе, конче ле,
моята мила невяста,
долу си сваляй главата,
да те за юзда улови,
на меркез да те закара,
скъпичко да те продаде,
с твойте пари, конче ле,
да купи да се набели,
по-скоро да се ожени,
да не чернее за мене,
както и ази за нея!
Тез думи Стоян издума
и се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013