* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Стоян на конче думаше:
- Конче, сиво конче,
хранено и поено,
и зоб назобено,
защо си повяхнало,
повяхнало, посърнало
на сухият ечемик?
Конче Стояну думаше:
- Стояне, Стояне гидийо,
ти, мой чорбаджийо,
знаеш ли, помниш ли,
ти когато владееше
Сливенската каза,
Шуменският бейлик,
и ти се любеше
с пашовата щерка,
пашата искаше
жив да те изгори?
Тогава ти ми рече:
"Конче, сиво, конче,
конче, ще те кова
с сребърни петъли,
с меланени пирони,
конче, да ме минеш
оттатък Дунава,
дето турци няма!"
Стояне гидийо,
ти, мой чорбаджийо
и я те преминах,
пък ти ме продаде,
и ми цена не взе.
Стояне, гидийо,
ти, мой чорбаджийо,
цената ми беше
за шиник алтъни,
за кило грошове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013