* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
между два дола дълбоки,
между два върха високи.
Няма с кого да продума,
той си на конче думаше:
- Конче ле, мое хранено,
аз ще си тука да умра.
Моли се, конче, на Бога,
дано е годината дъждовна,
дъждовна, конче, кишовна,
да ти синджири прогният,
да бягаш, конче, да бягаш,
да бягаш колкото можеш,
право у нас да идеш.
Със дясно краче похлопай,
похлопай, конче, почукай!
Ако излезе, конче ле,
моята млада невяста,
горе си вдигай главата
за да те, конче, не хване,
че тя не ти знае пахата,
пахата, конче, цената,
евтино ще те продаде;
парите, конче, ще даде
за белило и за червило.
Ако излезе, конче ле,
моята стара майчица,
долу си слагай главата,
за да те, конче, улови,
че тя ти знае пахата,
пахата, конче, цената,
скъпичко ще те продаде,
парите, конче, ще даде
за тамян, конче, за восък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013