* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Стоян го беда бедили
и го в тъмница хвърлили,
в тъмницата на дъното,
кон му на пайван турили.
Стоян на конче думаше:
- Кончо льо, ти мой гарванчо,
моли се, кончо, на Бога,
дано й дъждовна година,
дъждовна, кончо, снежовна,
да ти пайван'те прегният,
право у нази да с'идеш!
Похлопай, кончо, потропай
на наште малки вратници;
'ко излезе стара майчица,
долу си слагай главата,
да те, кончо льо, улови.
Тя ще те, кончо, разходи
из нашите тъмни яхъри,
ще те нахрани, напои.
'Ко излезе млада невяста,
горе си вдигай главата,
да не те, кончо, улови -
на пазар ще те заведе,
тя не ти знае цената,
евтино ще те продаде,
ще си купи белило,
белило, конче, червило,
ще се белиса, червиса
и за друг ще се ожени!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013