* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на връх, на Стара планина,
под едно дърво високо.
Конче му в дърво вързано,
Стоян под дърво лежеше,
колкото лежи - по-лежи,
колкото болен - по-болен.
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, верен другарю,
ние ще си тука останем,
няма кой да ни види,
да ни види, да ни прибере.
Ти да се на Бога помолиш -
да валят буйни дъждове,
да духат силни ветрове,
дано да ти юлар прогние,
право у дома да идеш,
на чемшир порти похлопай.
Ако излезе майка ми,
на нея глава да вдигнеш,
да не може да те улови,
че тя ти цена не знае.
Ако излезе тейко ми,
на него също направи.
Ако излезе булчето,
на него глава наведи,
да може да те улови,
че то ти цената знае.
На него всичко разкажи,
къде е Стоян останал,
на връх, на Стара планина,
останал, още загинал.
Тебе на пазар да заведе,
за много пари да те продаде -
за един шиник жълтици
и за два бели бешлици.
Децата добре да гледа,
на книга да ги изучи,
на книга, на граматика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013