* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Отиде Янко, отиде
във та ми гора зелена
за хамбар дъски да дяла.
Дялал ги Янко, додялал,
че си се болен разболя.
Нямало никой при нега,
от само конче хранено.
Янко си конче думаше:
- Конче ле, мойо хранено,
моля се, конче, на Бога
лятото да е дъждовно,
зимата да е снежовна -
юлари да ти прегният,
та скоро в село да идеш.
Ако излезе, конче ле,
моята млада невяста,
горе си дигай главата,
да не ти хване юлари.
Че ку ти хване юлари,
тя жи те скъпо продаде
на Яня, на визир Яня,
да купи бяло белило
и още турско червило,
да се набели, начерви,
по-скоро да я харесат.
Ако изляй, конче ле,
моята стара майчица,
долу навидай главата,
та да ти хване юлари.
Тя жи те, конче, продаде
на Яня, на визир Яня,
да купи темян и восък,
меня ми помен да прави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013