* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Разболял са е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена, (2)
зелена гора, хайдушка,
та нема нийде никого, (2)
само е конче хранено.
Стоян на конче продума:
- Моли се, конче, на Бога
лятото да е дъждовно,
зимата да е снеговна,
да ти изгният юлари
от мойта десна ръчица,
във село, конче, да идеш,
на порти жално по цвили.
Ако излезе булче ми,
високо вдигай главата,
да не ти хване юздата.
Евтино ще те продаде,
парите, конче, ще вземе,
ще купи бело белило,
белило, още цървило...
Ако излезе майка ми,
ниско си ниши главата,
тя да ти хване юздата,
тя скъпо ще те продаде,
парите, конче, ще вземе,
тамян и свещи ще купи,
цял живот ще пожалее,
децата ще ми изгледа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013