* * *

Затрупани

Мита болна лежи, Мита годеница,
Митината буля, тя на Мита дума:
- Мари, калино Мито, стани, бульо, стани,
сватбата ти иде, къщя не мазани,
къщя не мазани, двори не метени,
че извикай, Мито, твойте девет дружки,
твойте девет дружки и девет другарки,
на пръстник идете, пръст да накопайте,
пръст да накопайте, къщя замажете.
Че станала Мита, Мита годеница,
че извика Мита нейни девет другарки,
нейни девет другарки и девет дружки,
на пръстник отишли, пръст да накопаят.
Никой не кайдиса в пръстнико да влезе,
най Мита кайдиса в пръстнико да влезе.
Веднъж Мита удари, пръстник се порони,
Мита си повтори, пръстник се събори,
пръстник се събори и Мита зарови.
Всичките избягаха, само й Мита остана,
само й Мита остана, Мита годеница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011