* * *

Затрупани

През гора вървеше
Жельо годеника
и на гора дума:
- Черней, горо, черней,
двама да чернеем,
ти за зелен листец,
аз за първо любе.
За три съм се сгодил -
и трите умряха.
Двете са от Бога,
а горката Мита,
Мита от душмани.
Митината буля -
Митина душманка,
тя на Мита дума:
"Мор, калино Мито,
пуста годенице,
сватбата ти иде -
къща немазана!"
Взела Мита
торбата и теслата,
че отиде Мита,
пръст да накопа,
пръст да накопа,
къща да замаже,
че влезе Мита
в дълбока пръстница,
че се пръстник срути
и Мита затрупа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011