* * *

Затрупани

Митината буля,
на Мита душманка,
тя на Мита дума:
- Мор, калино Мито,
Мито годенице,
сватбата ти иде,
къщя не мазани,
двори не метени...
Мор, иди повикай
твойте мили дружки,
дружки и комшийки!
И Мита й станала,
че е повикала
Вела и Ангела,
пръст да накопаят,
че Мита е влягла,
пръст да накопае;
брегче се порути,
та Мита затисна.
Митиното либе,
то в гората ходи
и на гората дума:
- Черней, горо, черней,
двама да чернеем;
ти за зелен листец,
яз за - първо либе;
тебе ти е, горо,
от Господа дошло,
я мене е, горо,
от върли душмани,
от Митина буля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011