* * *

Затрупани

Какъв е помен станало,
във Камъна село голямо.
Станчица, булка хубава,
в неделя рано ранила,
че си детето къпала,
къпала и го повила.
И у булини си отишла,
и на буля си викаше:
- Бульо льо, бульо Добро льо,
нека спи тука Николчо.
Аз ще, бульо, да ида,
най на горната пръстилница,
мънинко пръст да донеса,
да си вземите затрия,
че утре е, бульо, неделя.
Буля й Добра думаше:
- Мър, булка Станке, хубава,
мънинко, булка, почакай,
Славка е тука, в махалата,
да ида, да я повикам,
със тебе, булка, да дойде.
Отишла, повикала я.
А Славка плачи, нерачи,
мама й я зорлен проводи.
Отишли, скоро не дошли.
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, къзъм, Иванчо,
по-скоро, мама, да идеш,
най на горна пръстилница,
какини си да повикаш,
че се Иванчо разплака.
Скоро Иванчо отиде,
най на горна пръстилница,
от далеч Иванчо викаше,
като на близо отиде,
какво Иванчо да види -
пръстилницата й паднала.
Иванчо се назад повърна,
и на мама си викаше:
- Няма ги, мамо, какини,
пръстилницата й паднала.
Мама му ясно изплака:
- Селяни, селски родове,
скоро, селяни, бягайте,
кой с мотика, кой с лопата.
С мотики пръста копайте,
с лопати пръста хвърляйте,
пръстилницата й паднала,
Славка и Станка затрупала.
Скоро селяни бягаха,
кой с мотика, кой с лопата.
С мотики пръста копаха,
с лопати пръста вадеха,
Славка и Станка извадиха.
Станка се веднъж помръдна,
а Славка ни веднъж, ни дваж...
Мама й плаче, нарежда:
- Мо, Славке, мо, къзъм Славке,
като си, мама, знаела,
що не ми, Славке, ти каза?!
Ти плачеш, Славке, не рачиш,
мама те зорлен проводи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011