* * *

Защо му мирише момата

- Лулче ле, бяло байнево,
бяло байнево, бачово,
ти нали ми се хвалеше,
мене сърцето палеше,
че ми виното не пиеш,
виното и ракията,
пък ми на вино мерисаш,
на вино и на ракия?
- Байне ле, бате Иване,
бачу му госке дойдаха -
пълна къщата сейменьнье.
Мене за вино пратиха,
за вино и за ракия
в тейнувем магазията,
та съм виного туряла,
виното и ракията.
Де духна вятер ветрушка,
та ми кандилят изгаси,
кофата ми се препълни,
та си чукманят напръсках,
чукманят и ръкавето,
полите и пазовите,
и кникатата престилка,
затва на вино мерисам,
на вино и на ракия!
- Лулче ле, бяло бачово,
ти, гато ти бе главежта -
мене ме глава боляше.
Ти, гато ти бе годежът -
мене ме бодеж бодяше.
Ти, гато ти бе сватбата -
мене ме треска тресяше,
устата ми се лепяха
за изворова водица.
И я взех бяло бакраче,
та на изворче отидах.
Тамънь се току наведах
студена вода да налем
и изворче се размъти.
Постоях да се обистри
и ей отгоре свървяха,
бре, булчините сватове
и Лулка булка водеха.
Никой ми нищо не рече,
Лулка под було продума:
- Тракни се пукни, гидийо,
гидийо, деликалнийо,
ти, дето ми се хвалеше,
ти, дето ходиш та думаш:
"Я любя Лулка хубава,
любя я, ма не я вземам,
любя я - на смях я правя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011