* * *

Ако не му дадат момата, ще стане калугер

- Сън ме кърши, сън ме ломи, сън ми не дохода,
че какъв ще сън да дойде на моите очи,
като гледам, джанъм, мамо, туй пусто момиче,
че по двори ходи, мамо, бяло, пребелено?
Запретнало й бели ръце, като удажийче,
бели поли надръгнало, като сливен бял цвят,
руса й коса разрешило, като паун пера!
Иди, мамо, иди, джанъм, долу у Донкини,
та попитай, джанъм, мамо, Донкината майка,
женят ли я, джанъм, мамо, мене дават ли я?
Ако ли я дават, мила мамо, седи, похортувай,
ако не я дават, мамо, скоро да се върнеш,
мойте бели дрехи, мамо, черни да ги вапцаш,
черни да ги вапцаш, мамо, черни, калугерски!
Калугер ще ида, мамо, по света ще ходя,
който видя и срещна, мамо, и все ще казувам:
"Който либе либи, мамо, севда да не хвърля,
че севдата й лошо, мамо, лошо, та омразно!"
Иди, мамо, иди, джанъм, долу у Донкини!
- Ходила е мама, синко, и дваж и триж днеска,
питала е мама, синко, Донкината майка.
Не я женят, казъм синко, тазита година,
не я женят, казъм синко, тебе я не дават!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012