* * *

Ако не му дадат момата, ще стане калугер

- Сум прошетало низ големо село,
низ големо село, на Крайно мало,
на Крайно мало, попоата кукя.
Що сум видело едно малко моме,
едно малко моме, попоото кере,
попоото кере, тоа най-малото,
тоа най-малото, тоа най-фодулото.
Кога ходит, како ветер веет,
кога сборит, како бисер броит,
ко се смеет, како сънце греет.
Иди, майко, ти да го питаш,
ти да го питаш, дал ке го даат.
Ако ти го даат, да се позабаиш,
ако го не даат, по-бърго да доеш,
по-бърго да доеш, чивлик да продаам,
чивлик да продаам, манастир да праам,
манастир да праам, калугер да бидам.
Па ке си ходям от село на село,
от село на село, от кукя на кукя,
па ке си поидам попоа кукя.
Ке си излезет малко девойче,
кърст ке целуват, ръка ке любит,
ръка ке любит, тъга ке проминет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012