|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ако не му дадат момата, ще стане калугер
Цоню майка си думаше:
- Майно ле, мила драгайо,
стори ми, мале, туй добро,
вземи ми, мале, туй чедо,
туй чедо, Гана Илийова,
Илийова, Елицончева,
че ми на сърце паднала,
паднала, мале, плавнала -
като две свещи вощени,
вощени, мале, лоени.
Ти, ако ми я не вземаш,
не ще се барем ни женя,
чер калугерин ще ида,
черкови ще си поправя,
на Ганините дворове.
Кога ми Гана за вода,
за вода, мале, отива,
лалето ще да й взема,
лалето, още зюмбюля,
да знае Гана, да помни -
кога е любе любила,
любила, пък го не взела!
Крамолин, Севлиевско; пролтетно хоро (Стоин-ССБ, № 2347 - "Любила,
пък го не взела"); драгайо - обръщение, характерно за карловските села.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|