|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ако не му дадат момата, ще стане калугер
Цоню на майка си думаше:
- Майко мила, драга,
направи ми, майко, нещо добро,
вземи ми, майко, това чедо,
това чедо - Гана Илиева,
Илиева или Цончева,
че ми е на сърце паднала,
паднала, мамо, пламнала,
като две свещи восъчни,
восъчни, мамо, лоени!
Ти ако ми я, мамо, не вземеш,
черен калугер ще стана,
църкви ще си направя,
църкви и манастири
у Ганините дворове.
Където и Гана да мине,
да мине, за вода да отиде,
аз ще й дръпна лалето,
лалето, още зюмбюла.
Да знае Гана, да помни,
кога е либе любила,
любила, пък го не взела!
Янтра, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|