* * *

Ако не му дадат момата, ще стане калугер

Ганчо мами дума:
- Мамо, стара мамо,
я да идеш, мамо,
долу у Донкини,
у Донка Хаджиева,
Хаджиева, мамо ма,
Хаджи Пенчовата.
Донка да поискаш,
Донка хубавица,
Донка гиздавица.
Ако ми я дадат
да се позамаеш;
ако н' ми я дадат
скоро да се върнеш,
хабер да ми сториш.
Пък ази ще ида
долу, в долна махла,
на нови дюгени,
при млади ергени.
Дрехи ще си купя,
дрехи калугерски,
дрехи духовнишки.
Калугер ще ида,
ще ида, мамо ма,
духовник ще стана.
Да си изповядам
моми, млади булки,
старци и бабички.
Най-подир дойде
Донка хубавица,
Донка млада булка.
Че стана, отиде
Ганчовата мама
долу у Донкини.
На порти похлопа,
похлопа, повика.
Тя не е излязла
Донка хубавица,
най си е излязла
Донкината мама.
В къщи не го кани,
ами му отказа.
В жалби се ожали Ганчо,
в манастир отиде
младо калугерче.
Че си дойде Ганчо,
черно духовниче,
да си изповяда
моми, млади булки,
стари и бабички.
Най-подир отиде
Донка хубавица,
Донка млада булка.
Ганчо Донки дума:
- Казвай, Донке, казвай,
казвай, млада булко,
що си согрешила
на млади години
със първото либе?
Тихом отговаря
Донка хубавица:
- Че какво да казвам,
отче духовниче,
ази имах, отче,
едно първо либе,
Ганчо, първо либе.
Той ме много иска,
ази не го исках,
ами му отказах.
В жалба се ожали Ганчо,
в манастир отиде,
младо калугерче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012