* * *

Ако не му дадат момата, ще стане калугер

- Дека набра, мили сино, тава дробно биле?
- Набрал го съм, мила мамо, от гора на гора,
от гора на гора, мамо, от дърво на дърво,
от дърво на дърво, мамо, от камен на камен.
Припи ми се вода, мамо, бистра, та студена,
слеазох във ливаде, мамо, вода да си търсе;
там найдох девойче, мамо, де вода залива,
де вода залива, мамо, залива, разлива,
па язе й рекох, мамо: "Девокьо, девокьо,
моме църноока, джанъм, цървена ябуко,
подай ми водица, моме, из твоя ръчица."
А тия ми рече, мамо: "Юначе, юначе,
та що ти съм язе, джанъм, вода да ти давам?
Нито ти съм сестра, лудо, нито браточедка.
Легни, та се напи, лудо, та па се прорукай -
по-блага е малка мома от студена вода!"
Пойди я поискай, мамо, дано ми я дада!
Ако ми я дада, мамо, поседи, попреди;
ако я не дада, мамо, бърже да се върнеш,
бърже да се върнеш, мамо, хабер да ми чиниш,
в манастир да бегам, мамо, калугер да стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012