* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Дона за вода отива,
Петър по нея вървеше, (2)
и си на Дона думаше:
- Я стой ме, Доно, почакай,
двама из едно да вървим,
да вървим й да хортуваме,
че дошел ли си й тейно ти,
питала ли го й майка ти,
ще ли те дадат на мене?
Дона на Петра думаше:
- Снощи си тейно ми доде,
заран го й мама питала.
Тейно на мама думаше:
"Девет дъщери да имам,
една на Петра не давам,
на Петра, на хайдутина,
на Петра, на войводата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012