* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Мама си Кольо питаше:
- Сино льо Кольо, сино льо,
мама те не е знаела,
знаела, Кольо, питала,
де лягаш, Кольо, де ставаш,
та у дома не доходяш,
та мама да ти постила,
постила, Кольо, завива?
Кольо си майци думаше:
- Майно льо, мила майно льо,
аз лягам, мамо, аз ставам
във Бойкината градинка,
под Бойкиното есенче,
та слушам Бойка как тъче,
как тъче, мамо, и кълне
нейните тънки дарове:
"Пусти останали, дарове,
дарове, бяла прeмяна,
кога ми не сте честити,
по зълви да се мятате,
по зълви и по девери,
и по Кольови роднини!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012