* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Маринчовата майчица,
тя на Маринча думаше:
- Маринчо, сино Маринчо,
откак си заергенувал,
мама не те е питала,
де лягаш, сино, де ставаш, (2)
де добра вечер вечеряш?
Маринчо дума майка си:
- Милинка моя майно льо,
аз лягам, мамо, аз ставам
долу в долната махала,
при Радкината вратничка,
да слушам Радка как тъче,
как тъче Радка, как пее,
как си за мене припява:
"Кичина китка, Радке ле,
я изсуши я, Маринчо!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012