|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Замръква и осъмва пред портите на либето
Андоновата майчица,
тя на Андона думаше:
- Андоне, синко Андоне,
откак си заергенувал,
не те е мама питала,
де лягаш, сино, и де ставаш,
де замръкуваш, осъмваш?
Андон мами си думаше:
- Мър, мале, мър, мила мале,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Аз лягам, мамо, аз ставам
покрай Керин'те сокаци,
уж до Керин'те вратници -
да слушам Кера как пее,
как пее и как се припява:
"Кичена китка, Керо льо,
дваж прекичена, Андоне!"
Потур, Северна Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 294 - "Где
замръква момъкът"); уж - йощ, още.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|