|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Замръква и осъмва пред портите на либето
Мама Ивану думаше:
- Сино Иване, Иване,
откак си, сино, пораснал,
пораснал, заергенувал,
не те е мама питала -
ти де замръкнеш, осъвнеш?
Иван мами си думаше:
- Замръкнах, мамо, осъвнах,
долу, в долната майла,
на Дойкините пенджури
да слушам Дойка как плаче,
как плаче и как нарежда,
и тебе, мамо, кълнеше:
"Либе Иване, Иване,
Иване, севга голяма,
да се провали мама ти,
да се провали и проседне,
душа й място да няма,
дето ни двама раздели,
раздели, та ни размени!"
Иван мами си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
вземи ми, мамо, Дойчица,
Дойка ми, снага голяма -
три дни Дойчица да водя,
жа ми стори три годин!
Мама Ивану думаше:
- Мама ще дава и наддава -
пак ще Дойчица да вземе,
Дойка ти севга голяма!
Петровка, Приазовски район - Украйна; хороводна, през есента
(СбНУ 42/1936, Бурмов, № 8 - "Майка обещава на сина си да го ожени за любовницата
му"); майла - махала; севга, от севда - любов.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|