* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Майка Кольо си думаше:
- Синьо льо Кольо, синьо льо,
мама те не е знаела,
знаела, мама, питала -
де лягаш, Кольо, де стаяш?
Кольо майци се думаше:
- Аз лягам, мамо, аз стаям,
в Бойкината градина,
под алената латинка,
под високото стамболче -
да слушам Бойка как тъче,
как тъче тънки дарове,
как тъче Бойка, как кълне,
как кълне тънки дарове:
"Пусти остале, дарове,
кога ми не сте честити,
честити да се носите,
по Кольовите дворове,
по Кольовите сарае!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012