|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Замръква и осъмва пред портите на либето
Мама Върбана думаше:
- Върбане, мило мамино,
девет години как стана,
мама ти не те й виждала
и не те й мама чувала,
сега си се, мама, завърнал,
искам да те попитам -
че де замръкваш, осъмваш,
че де вечеряш, обядваш?
Върбан мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя -
у Марийкини замръквам,
у Марийкини обядвам,
тя ме Марийка изпраща,
със кончето ме изпраща,
аз си кончето поемам
и във балкана отивам,
във Сливенските балкани,
там имам, мале, дружина
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем,
все отбор млади юнаци.
Маноя, Дряновско; седенкарска (СбНУ 61/2001, № 454 - "Върбан
има дружина в Сливенските балкани"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|