* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

- Стояне, уйлум, Стояне,
майка не те е питала -
откак си заергенувал -
де замръкнуваш, осъмваш,
де те слънцето истица,
истица и те захода?
- Мале ле, мила майчо ле,
я велех да ти не кажем,
ма олку си ме питала,
я тебе право ще кажа.
Мене ме слънце истица,
истица и ме захода
на Мильонкини, на двора.
Откак Мильонка залюбих,
Мильонка млада девойка
отвънка не е изляла
слънцето да я види,
вятърът да я подухне.
- Сино льо, уйлум, Стояне,
и това ли се не сяташ,
и това ли майка да учи?
Ти стори, сину, ти стори,
ти стори чешма сребърна,
всичките моми ще дойдат
водица да си налеят,
мома Мильонка ще дойде
водица да си налее,
пък ти я, сино, открадни,
та я на майка доведи.
- И сторих, мале, и сторих,
всичките моми дойдоха,
мома Мильонка не дойде...
- Ти стори, сину, ти стори,
ти стори люлка сребърна
и полюлейка маламна,
всичките моми ще дойдат,
ще дойдат да се люлеят.
- И сторих, мале, и сторих,
всичките моми дойдоха,
мома Мильона не дойде...
- Сино ле, уйлум, Стояне,
ти стани рано в неделя,
та се премени, пребели,
запали момним дворите
от четирите крайове,
мома Мильонка ще изле
дворите да си угаси,
и ти я, сино, открадни,
та я на майка доведи,
майка отмяна да види
от снаха, млада невяста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012