* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

- Сино ле, уйлум, Стоене,
сега са девекь години,
откак си заергенувал
и още залефтерувал,
майка не те е питала -
де замръкнуваш, съвнуваш,
де те слънцето изтица,
изтица и те захода?
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велех да ти не кажа,
ма като си ме питала, (2)
на тебе право ще кажа -
мене ме слънце изтица,
изтица и ме захода
край Мильонкинем дворите,
да гледам, мале ле, кат мете
бащини равни дворове,
мете Мильонка и пее.
Мале ле, мила майчо ле,
ха да я вземем, мале ле, (2)
теб снаха, мене невеста?
Майка Стояну думаше:
- Вземи я, вземи, сино ле,
вземи я, ли я окради,
та я при майка доведи,
майка отмена да види
от снаха, млада невеста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012