* * *

Загледал се по мома и пострадал

Ходил, ходил левент Тодор,
ходил, ходил, левеновал,
левеновал, лефтеровал,
нийде Тодор не загина.
Той отиде татък долу
в бащини си равни двори,
та заправи нова къща,
нова къща чардаклия.
Заправил я, направил я,
останали пенжурьето,
пенжурьето и вратите.
Възкачил се левент Тодор
да белосва, да изписва.
Де замина малка мома,
малка мома гъркинчица,
гръцко пее, турско дума,
ерменлицко отговаря.
Загледа се левент Тодор,
загледа се в малка мома,
загледа се и си падна
от високо, от пенжурье,
кат си падна и загина.
Събраха се селянето,
селянето - държевите,
да си съдят малка мома.
Викали я, питали я:
- Мари, моме, малка моме,
защо мина ти оттука,
гръцко пееш, турско думаш,
ерменлицко отговаряш?
Отговаря малка мома;
- Ой ве вие, селянето,
селянето - държевите,
пъкь ми било, минала съм,
пяло ми се, та съм пяла!
Кой му рече да ме гледа,
да си падне от високо?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011