* * *

Загледал се по мома и пострадал

Гради Тодор крайна кула,
бре, Тодоре, гиди, селянино,
крайна кула край реката,
край реката под върбата.
Гради Тодор, изгради я -
останали пенджурите.
Покачи се левен Тодор,
покачи се по пенджури,
по пенджури, по прозорци,
да шароса пенджурите,
да шароса, да вароса.
Среща иде гръцка кола,
във колата гръцка мома.
Гръцка мома гръцки пей,
гръцки пей, влашки дума,
ирминлийски глас издига.
Загледа се левен Тодор,
загледа се във колата,
във колата, във момата -
падна Тодор от пенджури,
от пенджури, от прозорци,
изкълчи си лява ръка,
потроши си дясна нога.
Покараха малка мома,
покараха да я съдят,
да я съдят, да я гадят.
Дума мома една дума:
- Кола ми е, карам си я,
песен ми е, пея си я,
гласец ми е, вдигам си го,
що ще Тодор да ме гледа?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011