* * *

Загледал се по мома и пострадал

Изградил е левент Тодор,
Марийке ле, гидийке,
изградил е силна кула,
ни на земя, ни на небе,
па се качил левент Тодор
да вароса, да белоса,
да вароса прозорците.
В пътя върви малка мома,
в пътя върви чорап плете,
укрепила тънка снага,
удремила черни очи,
разредила черна коса.
Загледа се левент Тодор,
па си падна от кулата,
от кулата във вадата.
Па отишле да се съдят,
по съдии, по мюхтии,
да я вземе левент Тодор.
Малка мома дума дума:
- Абре, Тодоре, Toдоре,
ти не можеш да ме вземеш,
снага ми е, крепя си я,
коса ми е, редя си я,
очи ми са, дремя си ги,
чорап ми е, плета си го!
Що си гледаш, що си падаш,
ти не можеш да ме вземеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011