* * *

Загледал се по мома и пострадал

- О, Мано, Мано, Мано майсторче,
Бог да убиет твоята ума,
да що ми стана, да ми отиде,
да що ми собра триста майстори,
триста майстори, двеста шегарти,
та си отиде в Солуна града,
тамо да градиш висока кула.
Ми я правило и я направи,
па се качило Мано майсторче,
той да си мери висока кула.
Бог да убие Гюргя вдовица,
що си имала до една керка.
Я променала, я накитила
и я обула ковани чевли,
я прошетала низ махалата;
чевли тропнале, перя цвекнале,
от лице сънце нейдзе угреа.
Що се завърти Мано майсторче,
та си погледа Янина керка;
кога я виде, умот му зайде,
от кула падна, на скеле удри,
от скеле падна, на земя удри,
одвай со душа отговорило:
- Вие, майстори, верна дружина!
На душа ви ет, що ке ви речам,
да си пойдете на честна суда,
на тая судиа за поплака;
да закопате Гянина керка,
Гянина керка жива до мене.
Това си рече, в еднъж си умре.
Па си станале триста майстори
и си пошле 'сите на судиа,
на судиа на тежка поплака.
Тамо ним суда им отсудило;
па закопаха Гянина керка,
Гянина керка жива до Мана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011