* * *

Загледал се по мома и пострадал

Кърнали ми са козари,
кърнили, надкърнявали,
зелена гора скърнили,
сал едно дърво остало
и то тънко, високо.
Под него пият и ядат,
и се наговор наговарят -
кой ще са наемне
на дърво да са покачи.
Никой се не е наело,
най се наело, наело
млад Стоян, младо копиле,
на дърво да се покачи.
Кърнил ми й дърво, доскърнил,
сал едно клонче остало,
свила се й вихра-вихрушка,
бутна Стояна от дърво,
и падна Стоян да умре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011