|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Загледал се по мома и пострадал
Бре, Тодоре, дюлгерино!
Качил се е дюлгер Тодор
на високо, на чардаци
да шиклосва, да белосва
пенджурето, прозорето.
Път минува бяла Неда,
турски пее, гръчки дума,
арбаначки отговаря.
Загледа я дюлгер Тодор,
падна Тодор, утрепа се,
та потъна девет педи,
девет педи във земята.
Изляла е Тодорица:
- Мари, Недо, дюлбер Недо,
Бог ти убил бяло лице,
враг ти изпил черни очи,
че останах аз без Тодор!
Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско, инф. преселн. от Гьобел в
Мала Азия; хороводна - лудо хоро (СбНУ 47/1956, с. 131, № 189 - "Който се
захласва, зле си изпаща"); шиклосва - пъстри.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|