* * *

Загледал се по мома и пострадал

Загради Тодор вита кула,
налево хоро води, налево,
заградил я от събота,
останали пенджерите,
пенджерите - мала врата,
на дюлгери не платило,
Тодоре, левен Тодоре,
Тодоре, сам дюлгерине.
Изкачи се левен Тодор
да си тура пенджарете.
Оздол иде гръчка мома,
гръчки пое, влашки свири,
арбанашки гласи носи,
дигнала гюрултия.
Не сети се левен Тодор,
дека си е на кулата,
а да види левен Тодор
кьикво иде, що се чуе,
па си падна от кулата,
та си строши лева ръка,
лева ръка, десна нога.
Па че съди гръчка мома.
Ка ойдоя пред съдята,
а мома си говореше:
- Таком Бога, млад судийо,
криво седи, право съди!
Я не знаем кой къде е,
я сам мома, та си поем,
учила съм, та си свирим!
Осъди га мома гръчка,
да ю плати, що ю съди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011