* * *

Загледал се по мома и пострадал

- Море, Митре, дунгер Митре,
заръчал е господаро,
господаро, самски царо -
да иде Митре, да иде,
да собере дунгерето,
дунгерето, майсторето,
да соградат тънка кула,
тънка кула и джамия,
и църквица света Петка,
стари да се пречестяват
и деца да се кръщават,
и млади да се венчават.
Па стана Митре, па ойде
да собере дунгерето.
Кога Митре поождаше,
а макя му заръчаше
празниците да празнуе,
среда, петок и неделя.
Па станаа, та ойдоа
да си градят тънка кула,
тънка кула и джамия,
и църквица света Петка.
Па градиа, що градиа,
малко нещо останало -
на кулица нови врати,
на джамия пенджерите,
на църквица златни перя...
Па стана Митре, па ойде,
на хубав денок Великден,
да согради на джамия,
на джамия пенджерите.
Враг изнесе влашки моми,
влашки поят, гръчки думат,
арнаутски отговарят.
Загледа се дунгер Митре,
пресече си десна ръка,
десна ръка, лева нога.
Па ойдоа на давия,
на давия - на мюфтия.
- Е, кадийо, ей, мюфтийо,
криво седи, право суди -
друми ни са, че ходиме,
песен ни е, че поеме,
дума ни е, че думаме,
он гидия да не слуша;
осуди го, затвори го!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011