* * *

Загледал се по мома и пострадал

- Що си ме, мамо, родила
такава тънка, висока,
такава бела, червена,
не мога, мамо, да излеза
от това пусто бакалче.
Да грабна бели бакъри,
да зема вода студена,
се през дукянче ще мина.
Той се нах мене загледа,
лепезе тютюн дробеше,
та си пръста отряза
и си дукянче затвори
и си дома отиде,
железни врата почука,
стара му майка отвори
и на бакалче говори:
- Сино льо, мой сино льо,
това ли ми добро направи,
та си пръсти отряза?
Той си на майци говори:
- Майо ле, мила майо ле,
заран си, майо, минава
нашто комшийско момиче,
я се в него загледах,
та си пръстите отрязах,
пръстите до пръстенчето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011