* * *

Загледал се по мома и пострадал

Кърнили ми са, кърнили,
кърнили ми са козари.
Едно е дърво остало
и то е тънко високо,
никой се не е наело
на дърво да се покачи,
нае се Гюро копиле,
той се на дърво покачи.
Едно е клонче отсякъл,
на друго брадва закачил.
Свила се й вихра вихрушка,
взела й на Гюро калпакът.
Гюро си вихри думаше:
- Давай ми, вихро, калпакът!
Не му е дала калпакът,
най си и него отнесла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011