* * *

Загледал се по мома и пострадал

Прочул се Митре дюлгерин
по сичка земя царева.
Дочул го е честит царо,
за Митрета хабер праща:
- Що ми чини дюлгер Митре,
нека си сбере дружина,
дружина малашевчета,
та да дойде да загради
на морето теш гемия,
в касабата баш джамия,
всред полето нова църква.
Ка е дочул дюлгер Митре -
събра си Митре дружина,
дружина малашевчета,
па стана, та си отиде
дури код честити царо.
Заградил е теш гемия,
теш гемия на морето;
изгради и баш джамия,
баш джамия в касабата,
и загради нова църква,
нова църква у полето.
Гради, гради, догради я;
догради си нова църква.
Кога било у неделя,
па се качи дюлгер Митре,
па се качи на църквата
да си види нова църква -
арно ли е иззидана,
бело ли е измажена.
И оттоде врачка мома -
ка я виде дюлгер Митре,
бърже й вели, говори:
- А, ой, моме, малка моме,
отдека те враг изнесе,
та те тука път нанесе?
А мома му говореше:
- Е бре, Митре, дюлгерине,
царев път е, та си мина,
заман ми е, та си поя.
Що кеш тизе на църквата,
на църквата у неделя?
Падна Митре от църквата,
та си строши двете нозе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011