* * *

Загледал се по мома и пострадал

Левент Тодор не венувал,
не венувал, ергенувал.
Заправил е нова къща,
нова къща, керемидна,
керемидна и дъсчена.
Заправил я, доправил я,
останало комините.
Възкачил се левент Тодор
да вароса комините,
да каноса прозорците.
В пътя върви бяла Рада,
в пътя върви, песен пей.
Извърнал се левент Тодор,
да послуша бяла Рада.
Извърнал се, та е паднал,
та е паднал, та загинал.
Съдили са бяла Рада,
съдили са, питали я -
защо паднал, та загинал.
Отговаря бяла Рада:
- Пяло ми се е, пяла съм си!
Кой го кара да ме гледа,
да ме гледа, да ме слуша?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011