|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Загледал се по мома и пострадал
Левент Тодор кули гради,
малка мома от там мина,
от там мина и си запя.
Обърна се левент Тодор
да си види малка мома,
па си падна от кулата,
та си преби двата крака,
двата крака до колена,
двете ръце до рамена.
Па отишли да се съдят.
Съд се падна на момата:
- Луд гидия защо стои,
защо стои, та ме гледа?
Дума ми е - думам си я,
песен ми е - пея си я!...
неуточнено (Караславов-Занаятчийството, с. 60 - "Песен ми
е, пея си я"; =Стубел-РПС, с. 61; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 149).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|