* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, сино Тодорчо,
вуйчо ти собат калесал,
да идеш да му посвириш.
Щеш иди, сино, щеш недей,
по-добре, сино, не ходи.
Вуйчо ти чиляк касканджи,
пък ти си чиляк шеговит, (2)
ще речеш нещо по шега,
той ще го хване истина
и ще ти глава отреже.
Тодорчо мама си не слуша,
хем си взе Тодор свирката,
свирката и цигулката,
право у вуйчови си отиде,
като отиде й засвири.
Свирил и малко, и много -
три дни и три вечера.
Вуйчо му дума Тодорчо:
- Тодорчо, ти сестрин сино,
ти като свириш и пееш,
не те ли уста заболя,
не ти ли ръка отмаля?
Тодорчо дума: - Вуйчо льо,
вуйчо льо, ти майчин братец,
нито ме уста заболя,
нито ми ръка отмаля,
най ме очи заболяха
да гледам, вуйчо, учиная,
че каква й бяла й червена,
че каква й тънка й висока...
Вуйчо му нищо не рече
и го пред прага привлече,
и му главата отсече.
Глава му са валя и търкаля,
език му тихо отговаря:
- Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010