* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодорчу думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
вуйчо ти собат калеса -
девет комички на прошка,
и три ми булки младички,
и тебе, синко, калеса,
да идеш, синко, да свириш
със твойте медни кавали.
Тук седи, синко, не ходи,
вуйна ти й шегаджийка,
вуйчо ти й касканджия -
да не би нещо да сгрешиш,
той ще те, синко, убие!
Тодор си мама не слуша,
че взема медни кавали
и във вуйчови си отиде.
Слънцето трепти да зайде,
Тодор с каваля засвири,
вуйна му викна, та запя.
Вуйчо му каил не стана,
извади ножче инджирче,
че го в сърцето удари,
дето го удари - там падна
и на бога душа отдаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010