* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Богою думаше:
- Синко Богойо, Богойо,
вуйчо ти прати калеска
да идеш с кавал да свириш,
да му собатя веселиш.
Тук седи, синко, не ходи,
че ти си много шеговит,
жа речеш нещо на шега,
вуйчо ти шега не знае,
той ще го вземе истина,
главата жа ти отреже.
Богоя мама не слуша,
най се хубаво премени,
с меден си кавал засвири
и у вуйчови си отиде.
Цял ден на крака той седя,
свири Богоя и пее.
Вуйчо Богою думаше:
- Богойо, чедо сестрино,
не ти ли крака умаляха,
не те ли уста заболя?
Богоя на вуйчо думаше:
- Не ми краката умаляха,
не ме устата заболя,
най ми очите изгоряха
да гледам вуйна насреща -
каква е бяла и червена...
Вуйчо се люто разсърди,
че бръкна в куюм джобове,
извади ножче мънинко,
че му главата отряза.
Главата му се търкаля,
езика му отговаря:
- Вуйчо льо, вуйчо Стояне,
'ко не ти й жално за мене,
макар за мойта майчица,
че аз съм един на майка,
на майка, още на баща...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010