* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама на Дима думаше:
- Димчо, един на мама,
вуйчо ти гости калесва
от долната махала и от горната.
И тебе, Димчо, калесва
да идеш, да му свириш
гостите да му разшениш.
Ала те, Димчо, не пущам,
защото си много шеговит,
и вуйна ти е шеговита,
вуйчо ти шега не знай,
нещо ще хата да стане!
Димо майка си не слуша,
грабна медни кавали,
зема цигулка гърловита
и у вуйчови си отиде.
Свирили два дни и две нощи,
на третия ден станали
да си идат и отиват,
почнали да се шегуват.
Вуйна на Димо думаше:
- Димчо ле, един на мама,
изгорях, Димчо, за тебе!
Димчо на вуйна думаше:
- Ази пък, вуйне, изгорях
за твойто бяло лице,
за твойте черни очи,
за твойта тънка снага...
Отде го зачу вуйчо му,
той си при Димчо отиде
и си на Димча думаше:
- Ази пък, Димчо, изгорях
за твойта глава юнашка!
И му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010