* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчо зифет калесва,
дванайсе булки ще праща,
дванайсе млади кумици;
и си Тодорчо калесва:
"Да иде Тодорчо, да иде
с негови медни кавали,
да свири с медни кавали -
софрата да му разшенли,
хората да му весели!..."
Че стана, стана Тодорчо,
че отиде в темни яхъри,
изкара конче хранено;
че си кончето оседла,
с пъстри го смоци опаса,
скършил е медни кавали,
че се на конче покачи
у вуйчови си да иде...
Тодорчовата майчица,
тя на Тодорчо думаше:
- Не ходи, олум, Тодорчо,
буля ти й булка хубава,
вуйчо ти й чиляк касканджий,
касканджий, олум, кавалджий;
някак ще нещо да стане,
в кавали ще я споменеш -
вуйчо ти ще те убие,
язък за тебе ще стане!...
Тодорчо дума майце си:
- Не бой се, мане, не бой се,
мене ми нищо не става!
Тодорчо конче препусна,
че у вуйчови си отиде;
като го видя буля му,
че му й кончето поела,
поела, разходила го...
Тодорчо в къщи отиде;
че се гостите събрали,
седнали да ядат, да пият.
Яли са, що са пояли,
пили са, що са попили.
Че стана, стана Тодорчо,
стана на крака да свири,
да свири с медни кавали,
да си софрата разшенли,
да си хората весели.
Свирил Тодорчо, що свирил;
Тодорчовата мила буля,
тя на Тодорчо думаше:
- А бре, драгинко Тодорчо,
цяла нощ диван отстойваш
да свириш с медни кавали,
нали ти крака отмаляха,
нали ти ръце отмаляха?...
Тодорчо свири с кавала,
кавала свири-говори:
- Мор, буле, мор, мила буле,
нито ми крака отмаляха,
нито ми ръце отмаляха
цяла нощ диван да седя,
с медни кавали да свиря;
най ми сърцето отмаля
за твойта хубост хубава,
за твойте черни цалуфи -
като сте, буле, все наред,
ти личиш, буле, в булките!
Вуйчо му от кавал разбира,
вуйчо му нищо не рече...
Като гостите изпроводи,
и Тодорчо ще си иде;
като се на конче покачи,
и вуйчо му го изпроважда,
и го със вино почерпа,
изпретна чифте пищови,
в клето го сърце удари.
Тодорчо падна от коня,
а че се викна, провикна:
- Да се провали, проседне,
който майка си не слуша!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010